Телескопът е оптичен инструмент, който използва лещи или огледала и друга оптика за наблюдение на отдалечени обекти. Той използва пречупването на светлината през лещата или светлината, отразена от вдлъбнатото огледало, за да влезе в малкия отвор и да се слее за изображение, след което да премине през увеличителен окуляр, за да бъде видян, известен също като "ясновидец".
Първата функция на телескопа е да увеличи ъгъла на отваряне на отдалечени обекти, така че човешкото око да може да вижда детайли с по-малки ъглови разстояния. Втората функция на телескопа е да изпрати лъч, много по-дебел от диаметъра на зеницата (до 8 mm), събран от лещата на обектива, в човешкото око, така че наблюдателят да може да види бледи обекти, които преди това са били невидими.
През 1608 г. Ханс Либерш, оптик в Холандия, се натъкнал на двулещен обектив, който можел да вижда ясно отдалечени обекти, и бил вдъхновен да построи първия телескоп в човешката история. През 1609 г. италианският флорентинец Галилео Галилей изобретява телескопа с 40x двойно огледало, който е първият практичен телескоп, пуснат в научна употреба. След повече от 400 години развитие, телескопът става все по-мощен и разстоянието за наблюдение става все по-далеч и по-далеч.